4 abr 2011, 19:42

По острия ръб на Живота 

  Poesía » Filosófica
1313 0 31

По острия ръб на Живота

сърцето ми ловко жонглира.

Издрани до край, сетивата

се мъчат да го контролират.

 

 

Аз искам да бъда такава,

каквато ме Господ създаде-

да будя с любов, добротата

да пазя... Но вътре ръжда е,

 

 

кръвта ми в струи потича...

Навярно се казва измама,

когато лъжа се изрича

по точно скалъпена схема!

 

 

За кой!? Та човекът за кокал

убива, разкъсва, помита...

В сърцето му огън изгаснал,

душата - в скреж е обвита!

 

 

Не искам, не мога да бъда

отрова за другите хора.

В тях Богът е лична присъда,

сърцето им - част от затвора.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??