13 jul 2008, 8:33

По прашното... 

  Poesía » De amor
734 0 20
По прашното...
По прашното със лачени обувки
изминали неминати лета,
без свян и никакви преструвки
от прага твой аз бягам утринта!...
Не се обръщам - някъде далече,
осеяни от свойта суета,
прегръдки мъжки чакат дълго нечии
устни на трепереща жена!...
Не се обръщам... Стъпки не дочувам...
Не ме потърси... значи не боли!...
Ще махнеш - после ще напсуваш... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??