По пътека позната...

9 oct 2008, 16:27

Poesía » Otra

584 0 5

Уморих се от бродене,
скитница тъй дълго бях,
пареха нозе от ходене,
ярост носех, но и страх.
Дните бяха приемливи,
а нощите едва вървяха:
мрачни, тихи, страхливи,
едва дочаквах до зората.
Усукана в сенки-спомени
крачех, не, бягах от нощта.
Росата бе сълзи отронени,
отнемащи нюанса от цвета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По пътека позната...

Искате да прочетете повече?

Propuestas