Безцелно се движа по пътища скучни, в горските дебри с пътеки изтъркани. Тече си животът, минава беззвучно през страсти, любов, изневери и... кръпки. Край мен суета, лекомислие, слава, пигмеи, издигащи снажна осанка. За личности може да има забрава. За всички останали - тяхната сянка. На края на пътя - онази с косата... - В казана! И вечност във мъки вземете!
Бавно пристъвам, чета на Вратата: " Надеждица всякаква тук оставете!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много ми хареса - истински, реален стих! Поздрав!