26 ago 2006, 0:07

По пътя 

  Poesía
735 0 14
Безцелно се движа по пътища скучни,
в горските дебри с пътеки изтъркани.
Тече си животът, минава беззвучно
през страсти, любов, изневери и... кръпки.
Край мен суета, лекомислие, слава,
пигмеи, издигащи снажна осанка.
За личности може да има забрава.
За всички останали - тяхната сянка.
На края на пътя - онази с косата...
- В казана! И вечност във мъки вземете!

Бавно пристъвам, чета на Вратата:
" Надеждица всякаква тук оставете!"

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??