По пътя
на белите тигри вървя.
Невидими,
далечни,
непознати.
А дъхът им,
чувствам,
плътно е до моя -
води,
предизвиква,
моли.
За какво
и накъде -
не зная.
Но вървим ний заедно
напред,
оттатък края.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados