... по рижите чукари гайди пеят... вятър ме милее...
Изглеждаше светът вълшебен.
На нара звездните цветчета.
Бадема розов. Дребно бебе.
И гъсти, гъсти вечери.
Като змия се шмугвах из сумрака.
Ръцете на чудовищата дирех.
И чаках няма върколака.
Сега си има облик. Даже име.
Сега е свят. Като поречие. И тиня.
И тук-там избуяват гласовете.
Изпивам с виното хинина. ...