По ръба

По ръба на живота често вървя,
изричам празни обещания.
Душата ми е хваната в капан
и често в мрака тихо плача.

Размитият воал на вечността…
Летописът на живота избледнява.
Дали след време някой ще си спомни
за мига, в който съм живяла.

По въглените стъпвах цял живот.
Великото тайнство на живота да открия…
Сълзи, пречупващ се кристал,
дори от себе си да скрия…

Плетеница е животът… знам…
Ето, аз вървя по лабиринта…
Но мировият часовник на съдбата
показваше ми често пътя…

Бъдещето смело ще посрещна…
Вселената ме чака - разтворила небе…
Душата ще премине с кристална светлина…
Ето, аз съм волна птица - разперила криле…