25 abr 2007, 9:51

По-силна 

  Poesía
842 0 12
Когато във миг на раздяла
 се пълнят очите с сълзи,
превръщам се в капчица бяла,
от нея сърцето боли.
Във болката търся надежда,
във утрото нови мечти.
Което не ме е убило,
ме прави по-силна дори!
Усмихвам се, духом не падам.
Животът е низ от съдби,
мечтая,  след всяка раздяла,
да идват по-слънчеви дни!


25.04.2007

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??