18 jul 2007, 9:21

По-силна 

  Poesía
763 0 2
Когато притъмня навън
и ти си отиде,
забравих накъде вървя.
Исках да е само сън,
когато рани ме,
но и до днес кървя.
Да се върнеш не молех,
аз бавно умирах,
сърцето ми спираше.
Мечтите си вече не гонех,
а спокойсвие намирах,
светлината си отиваше. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??