limeruna (Йоана)
565 3355
10 jul 2019, 23:04

По-силно от всичко 

  Poesía
547 5 4

По-силно от всичко

 

Искам да опиша красотата ти, 
да вярвам, че ще бъда съвършенство. 
Но думите ми леко отлетяха, 
прегърнаха ме в спомен и изчезнах. 

 

Гледам полудялото ни спускане 
по слънчевата нишка на безкрая. 
Без теб съм прекалено ранобудна 
и утрото с почуда ни разтваря. 

 

Пътя си чертая като птиците, 
рисувам и разпявам тишините. 
Надеждата на цвят деня разтича, 
в часовника сърцето ми пониква. 

 

Мисля, че съм вятъра в косата ти, 
тревогите са сладки диви круши. 
По пясъка на нота се разтапя 
безкрайното ми търсене на суша. 

 

Обич моя, сутрин съм невидима 
и жадна се разливам в топлината. 
По тънък лъч душата си достигам, 
но - нямам сили, после се унасям. 

 

Ти си ми надеждата за бъдеще 
и срещата ми с теб е малък облак. 
Сълзите търсят как да те удържам, 
сънувам ни под сенчиците обли. 

 

Нещо не достига за приятелство, 
за влюбена история, за болка, 
за глад в сърце, душа или пък тяло,

за липсите. С теб вече съм свободна. 

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красив стих Йоана!
    Поздрави!
  • Красиво!
  • Харесва ми!
  • Това е поезията по-силна от всичко, което прочетох тук в днешния ден. Жива и искряща, като бенгалски огън. Без рутинерство и структуралистични похвати. Поезия извираща от пукнатината на сърцето. Поезия на дивия и волен порив на душата, в която мисълта се оглежда плахо с булчински одежди. Ще ми се да дам една извадка - поетично ОКО на творбата:

    "Обич моя, сутрин съм невидима и жадна се разливам в топлината.
    По тънък лъч душата си достигам, но - нямам сили, после се унасям.
    Ти си ми надеждата за бъдеще и срещата ми с теб е малък облак.
    Сълзите търсят как да те удържам, сънувам ни под сенчиците обли.
    Нещо не достига за приятелство, за влюбена история, за болка,
    за глад в сърце, душа или пък тяло, за липсите. С теб вече съм свободна."

    Йоана, Бог ти е дал невероятна поетична дарба. От теб се иска само да я следваш. Тя ще те изведе високо над мъглите на Тамаса, в синевата на най-високото поетично небе!
Propuestas
: ??:??