Ти подари ми порцелановото слонче.
На шкафа мой живее то край мен.
Очи е вперило към малкото балконче.
Хоботчето му е лула в залязващ ден.
Със него разговарям мълчаливо
и питам го обичаш ли ме още ти.
О, слонче мило, докато си живо
най-първата целувка ще трепти
(подобно бяла риза в грейнал вятър
и кичур волен от моминската коса)
на устните ни кадифено сляти
със святост бисерна на първата роса. ...