Ivanteh
50 12
9 oct 2013, 20:41

По стъпките на вятъра 

  Poesía » Otra
523 0 3

                                                          Човек вървеше в тъмна нощ

                                               и беше никак неуморен,

                                               в търсене на ветрената мощ -

                                               нейде из света просторен.


                                              Вървеше бавно ден след ден

                                              и в мудния импулс на вечерта,

                                              в очакване на вятъра студен...

                                              От него нямаше следа.


                                             Чул се шум, макар и надалече -

                                             дъжд спокоен завалял

                                             и вятърът подухнал вече,

                                             но шепотно и замълчал.


                                            В търсене човека продължил -

                                            от своята мечта пленен,

                                            но нищо, нищо не открил

                                            и тъй до края - ден след ден...

                                            

                                            

                                              


                                              

                                                

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих! Поздравления!
  • Браво !
  • Идеята ти за стих е много оригинална. На места сменяш ритъма, но е поправимо. Съветвам те, след известно време, да речем година, върни се пак тук и го пренапиши отново. Може и да се изненадаш от резултата Цял живот си градим очи за невидимото, без да забележим какво ни намира в действителност...
Propuestas
: ??:??