mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
2 jun 2014, 10:56

По съдния път 

  Poesía » Formas orientales
659 0 8

Не съм изповедник, не нося ни расо,

ни хляба, в молитви узрял за душата.

Не съм и безгрешен,

но с вяра съм расъл –

в живота, поел от меда и солта на земята

и тъй безутешен...

 

Примамва ме с блясъка звезден

вселенският мир

по съдния път, който тихо отвежда към рая.

И тръгнал по него, вървя,

пак се връщам подир...

Все още съм тук и сега, без да мисля за края.

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??