yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
3 mar 2017, 12:23

По тихите стъпки 

  Poesía » Civil, Verso libre
361 1 10

Изкуство е да долавяш живота в себе си.

Всеки ден нещо се ражда и умира.

Да дишаш и живееш за другите.

Някаква странна радост те обхваща,

когато долавяш тихите стъпки на тези,

които мълчешком те отминават.

Тогава усещаш силата и безмълвните шепоти.

И ако някой спре до тебе и близостта говори,

че не си сам в живота.

че всичко е за другите, които са до тебе.

И ако топлината на вечерника нашепва,

че останал си човек,

ти не ще почувстваш хлад

в нощната тъма, макар на другите от себе си да си раздал.

Всяка нощ в твоя поглед образ мил се появява.

Но после... после в миг отлита

по тихите стъпки на живота.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Гаврил за коментара
  • Винаги тихите стъпки проправят широкият път на живота.Философско осмислен стих за душевните ни ценности.
    Поздрав!
  • Благодаря ти Еси за коментара
  • Човек е щастлив, когато дава - когато дава любов, когато дава доброта. Прекрасен стих, Йонче! Силни аплодисменти!
  • Благодаря Руми за коментара
  • Прекрасно е, Йонка! Изпълнено е с доброта и човещина! Поздравявам те!
  • Благодаря ти Младен за направеният коментар
  • Това е едно от най-силните ти стихотворения, Йонка. В него си се издигнала до висока степен на прозрение. Силвия много точно е напипала и цитирала смислово-поетичната кулминация. Поставих в Любими и те поздравявам!
  • Благодаря Силве за направеният коментар
  • "Да дишаш и живееш за другите.
    Някаква странна радост те обхваща,
    когато долавяш тихите стъпки на тези,
    които мълчешком те отминават."
    Харесва ми, красиво е!
Propuestas
: ??:??