ПО ТОЗ ВЪПРОС НЕДЕЙТЕ СПОРИ

Душата ми е дълбоко ранима
от всяка лоша дума, подлоста, 
която крачи между нас незрима
и в пепел превръща всяка красота.

Душата ми е бряг за обич и любов.
Скитник лесно тук ще премине.
Мисля си, ще стане по-добър и нов,
но дяволът, изглежда, ме надмина.

Искате понякога да ме купите,
ей тъй гола, боса пощуряла,
вериги на врата й да турите, 
защото, вижте, тя е отмаляла.

Не сте познали. Не, не можете
душата ми с веригите да оковете,
сърцето ми в стъкленица да положите.
Бъдете умни и малко разсъдете!

Тя боса, гола пак ще ви избяга,
а вие ще гълтате след нея прахоляка,
защото хич, ама хич не й приляга
да гони с вас отново влакове.

Тя рее се в простора и кърви,
но раните сама си ги лекува
и пак от нея детски смях звъни,
надбягва се с облаците и бленува.

Тялото й може трудно да живее.
Земята с изкривени пръсти да копае.
Кози, овци да пасе и да си пее.
Да заспи без хляб дори. Така е.

С цветя и рози ще се облека.
В гората ще намеря пристан.
С дъгата вятъра ще оцветя.
Като дъба ще се разлиствам.

Душата ми е лека и невидима.
На мравката път дори ще стори.
Не може тя да е зазидана.
По тоз въпрос недейте спори!

22 03 2015