По този път мирише на тъга
и стъпките се чуват като ехо
от нещо несъзнато досега,
но винаги отекващо в сърцето.
По този път се ходи в самота.
Лицата са безизразно красиви –
картини с незапомнена цена,
която всъщност никой не разбира...
По този път се губи същността –
разтваряме се бавно в суетата
и няма тежест никоя душа...
Не ме оставяй да вървя нататък!