По трудния начин

Прескачам десет планини,
преплувам двадесет морета,
прекосявам петнадесет пустини,
и чак тогава виждам, 

че съм те подминала…
Поглеждам нагоре,
поглеждам надолу,
поглеждам надясно,
а после наляво…
Съвсем се обърках.
Къде беше обратно?
Накъде да поема?
Дали на изток?
А може би на юг?
Не, не, студено беше без тебе.
Значи трябва да е на север!
И тръгвам на север, а там -
дванадесет джунгли
и десет гори…
Вървя и не спирам, и някак забравям,
накъде бях тръгнала какво щях да намеря?
Дали себе си пътьом изгубих,
или пък спътник объркан забравих?
Но продължавам и мисълта за тебе ме топли,
а кой си ти, така и не разбрах.