lorsa (Лора Димитрова)
96 385
8 mar 2011, 20:39

... по Вода... 

  Poesía » De amor
2177 0 36

Разводняваш даже и раздялата:

чашата с вода пред мен плисни я -

уж да ù върви на „поумнялата”,

а де факто ми кажи: „Изпий я!”

Тц. Не е достатъчно студена.

И не ти се връзвам на маневрите.

А приятелското отношение

си го...

... скъсай.

Барабар със нервите.

Миналото вече абортира

и накуп изтекоха водите му -

в тях изплува вариант „на мира”,

в който ме оставяш! Наложително!

Да се дави другата наивница

между корабите във очите ти –

аз, „приятелю”, съм те отписала

и воден знак не нося под гърдите си.

Ръчната ти тежест върху рамото

е символ на подкрепа... в твоя полза.

А „ЦЕЛИЯ попътен вятър” (казано)

поеми обратно.

Че е грозно.

Виж преливащата в нас ирония:

искаше на мокро да се хлъзна,

а в „приятелската” какафония

изми очите ми. (Макар и късно.)

... Благодаря за чашата. С Водата,

но ще тръгвам.

Ти подливай, хитро е!

 

На сухо стой. С попътния си вятър.

И „ЦЕЛИЯ” поемай си го.

 

Митре ле.

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??