Градили ли сме, или пък рушили,
обичали, или пък мразили дори,
те, майките ни, в мислите си мили
с любов прощават нашите вини.
Сърцата им са пълни с обич топла,
и даже със пречупени платна,
те никога не хвърлят котва,
а все напред, напред гребат.
Във бурите са нежен пристан
за нашите измъчени сърца.
Достатъчен е само поглед искрен
и те отново смело да летят. ...