rossie (Росица Сертова)
23 44
14 sept 2014, 22:56

По звездопад 

  Poesía » De amor
1043 0 9

Скитнико, подарявам ти 
най-хубавата приказка,
и цветето на Малкия принц,
и мечтите ми,
и още...и още...
Щом земята отпие от изгрева
и забрави за Тъмното
ти спомни си за морския шепот 
и лудите нощи.
Помечтай си за всичко, което
си казахме, Скитнико.
И вземи си във шепи светулка-
да те пази от лошите мисли,
и от лесна любов,
и от премного искреност...
А по Млечният път дете ще разхожда съня си.
И ще дойде великия миг
на звездопада.
Нека огън си стъкнем.
И самите на огън да станем.
И забравили всичко, 
и усетили звездния лъх
ще се търсим,
ще се искаме...
Но какво ще остане?
Вятър е две шепи с пепел.
Звън на камбана.
И мъртво вълнение
в две сърца...без дъх.

© Росица Сертова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??