Вечер топла и зелена,

вечер пълна с живот,

отпочивка и отмора

от борбата за живот.

Днес бе празник на победа,

извоювана с кърви,

над войната и мамона,

над чугунени глави.

Ето, сетих се за нея!

Много хубаво, нали?

Взех да тача и да пея

за отминалите дни.

А борбата продължава,

с ревизиран резултат.

Всеки гледа да разкара

близкоизточния брат.

Подивели европейци

търсят своя фюрер пак,

като жълтите корейци

ще намерят тлъст глупак.

Няма класи, няма маси,

над нещата вирят нос

късогледи бюрократи,

а народа ходи бос!

Видовден за вас ще дойде,

но съня ще дойде пръв,

ще ви псувам там безплатно,

ще ви бия чак до кръв.

Но по старому - настъпва утро.

Нов ден пак ще затече...

Ще се занижат дните...

Празници на черни страхове.