Една прашинка по време на битка 
влезе, може би случайно в окото на войник.
Той търпеше, но не можеше да вижда.
Друг се намери, веднага го смени.
Войникът в кръв белези и рани
едва криещ срамните сълзи.
Полегна в полянка, далеч от всички
само за минутка да притвори очи.
Тогава до ухото му, долетя ядосана пчела
да се скара, че стъпкал е цветята.
После цялата природа се показа, оживя
и му припомни, за домът му и че има майка.
Той дочуваше мечовете все по глухо.
Потъваше бавно в спомени отдавна забравени
и тогава разбра, дори вече да беше късно.
Че победите му не са неуспехи,                       

                                  а чиста загуба на време.