Каква тъжна картинка виждам в огледалото.
Защо сърцето ми е толкова празно?
Къде отиде топлината от одеалото,
каква е тази постеля от омраза...
Вярвах, че има за какво да се боря.
Мислех, че имам сили за борба.
Животът ме събори, преди да се изправя,
а сега как да продължа...
Превзел си разумът и всички мои мисли,
отнел си най-ценната искра от мен.
А твоята омраза как само ме потиска
и е черен като нощ всеки следващ ден... ...