Запя сърцето неподвластно никому,
почерпи с вяра болната надежда
и вля от чувствата си даром всекиму,
тъй както съвестта отрежда.
С прозрението си облече грешките,
изля ненужното до грам съмнение
и тръгна с неволите, човешките,
без капчица прояждащо безверие.
Зачена с младостта си откровение,
напомпа кръв и бързо влезе в ритъм,
заби като в поредното сражение,
но вече с чест и като победител.
© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados