Побегналите ветрове
издраскват своите гърди
по върховете на ръжта.
Шумят като побъркан вълнолом.
Маслените багри на брезите
се размиват – искат да побегнат
към бреговете на реката сбръчкана
и да се спънат в изваяните камъни,
които като жадно стадо биволи
пият от сребристата вода.
Побегналите ветрове
се спират в катранената паст
на нощта.
Ръжта угасва, а брезите тъжно
се навеждат, като плачещи
върби, достигнали реката.