Аз почти те забравих.
Почти!
Ето.. виж ме..!
Добре ли изглеждам?
Имам котка. И мъж.
И пари.
Нова блуза, обувки.
Надежда!
Имам дом. Офис. Имам храна
и стотици светулки във мрака.
Също няколко грама душа
си запазих
(преди да ме смачкаш).
Имам чай. И камина. Дете.
И картина по-светла от лято.
А .. разбира се..- имам сърце -
между раните- точно отляво...
И почти те забравих!
Почти!
Само нощем, когато си легна
как боли! Боже, как ме боли..! -
че те няма, и няма до мене..
© Деница Гарелова Todos los derechos reservados