Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
28 mar 2012, 15:24

Почти 

  Poesía
951 0 15

 

Вървя навън под дървесата,

но не съвсем, но не съвсем –

вървят краката, а главата

затворена в апартамент.

 

Навън краката, а главата

е между четири стени

и във главата ми нещата

са все тапетени едни.

 

А после – връщам се във къщи,

но не съвсем, но не съвсем –

краката ми сами се връщат,

а пък главата още не.

 

Краката ми назад се връщат,

а пък главата е навън

и вятър още я прегръща,

и я целува слънчев сън.

 

Насам краката, там главата,

дали съм аз, дали си ти?

И питам де ми е душата,

и всичко е едва почти.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??