27 may 2008, 14:28

Почти... 

  Poesía » Otra
558 0 8

Ранно утро. Надвесена мъгла.
Някъде далеч в тишината
се носи глас на първа песен,
от първи петли.
Небето е свъсено,
май ще вали...

Разсипани звезди върху земята
- куп. Раздиплени, надути облаци -
затъпкани в калта
като след бурен дъжд.
Изстиващи сияния,
догарящи до... невъзможност.

Надвиснали пространства...
Суета, със себе си повлякла
бурята -
замлъкнаха петлите.
Безучастно, за другите ли? -
едри капки блъскаха земята...

Безмълвна, тя беше жадна...
поглъщаше ги.
Накъсани откъслеци небе.
А в далечината -
дърво - разпънато на кръст,
посечените корени стърчат.
... И заглъхващата песен
от първи петли...

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??