Тук съм. Спотаена съм в ъглите

на изтерзаната ти от самота душа.

Спокоен пристан и буря безпощадна,

донасяща еднакво мрак и светлина.

Тук съм. Тежа като олово на сърцето.

И призрак съм, и мираж на тъгата.

Кошмарен сън и блян недосънуван,

тих плач и бурен смях във тишината.

Тук съм. Близка, но и толкова далечна.

Раната, от която не спира да кърви.

Утехата в самотните ти бели нощи,

че някога познал си любовта почти.