Почти молитвено...
Ще можеш ли да си отидеш? Някой ден
на твоята Вселена взрив последен,
като светкавица, преминала през мен,
ще светне... За да те погледам...
И пак пред Теб заставам, Беловласи,
към милостта ти не протягам аз ръце,
уж с шепи Ти Любов раздал си,
а някой пак е просяк... и крадец...
Кажи ми, Боже, как да ти се моля...?
Стори от мене плачеща върба...
Когато стене в мен духът на болен,
една сълза на Теб да подаря...
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados