Отдавна ме обзе това желание,
за чудо, казано в стихотворение,
в което с цялото ми обожание
да обясня защо си вдъхновение.
И да не те римувам във куплети,
с безоблачна любов и бъдеще.
Да ме прощават днешните поети,
(но повечето само лъжете.)
Разбира се, в една утопия
отглеждат се безброй илюзии.
Аз неведнъж в дълбокото
спасявал съм лъжливи музи...
И вместо да се храня с вяра,
поглъщах чуждите надежди.
Изписвах цяр - как се забравя,
а спомените мен изцеждаха...
Разбирам, че ще трябва време,
да кресне моята възхѝта.
Покой душата ми да вземе,
и някак да те побера във стих.
Но с моя преходен талант,
дарен ми прѝживе от Бога,
ще бъде тясно туй пространство,
а мойте чувства са за ода.
Така, че мъдростта набъбва
и някой ден ще те възпея,
как точно ти си ми се сбъднала,
преди завинаги да онемея...
©тихопат.
Данаил Антонов
07.02.2024
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados