Понякога така ми е удушено,
сортирайки житейските си драми,
че нещо ме е хванало за гушата
и чакам нещо някога да стане.
Но може би объркан е сценарият
и нищо не е вярно в тоз спектакъл;
така приключва всяка пледоария
и явно няма смисъл да се чака.
Но хващам се за сламката отчаяно
с надеждата, че чудо ще се случи;
измислям дом с натрупани мълчания
от сънищата на бездомно куче. ...