11 sept 2010, 22:30

Почти простичко 

  Poesía » Otra
880 0 6

Аз се оплитам в самотни въжета,

ти ме отскубваш. Боли!

После изпадам в изишни клишета,

мразя се в твоите очи.

 

Всяко мое начало крещящо

води до ребус от нови реки.

Мислите в тях си бясно потапям,

стигам до нови сплетни...

 

Ти ме разплиташ в мрежи самотни,

аз се увивам в своя сумрак.

После запътвам се в чужди посоки,

скитам към себе си пак...

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??