Ако си вятър, в торнадо се превърна,

обгърна ме с цялата си сладост,

към небето ме обърна

и сякаш на там тръгна,

понесе ме като перце в безкрая!

Знай, вятър огън пали!

Ако си огън, палиш само с думи,

дори нечути, но думите не са и важни,

важен само е гласа ти,

а той пожар във мене пали,

пристори се на море и потуши го с длани.

Ако си море в края на сезона,

париш, щом до кожата ми се докоснеш,

и краката подкосяваш,

че да падна в твойте прегръдки

и ти да ме погълнеш.

Ако пък си само част от него,

наречен си вълна,

вълната на хиляди се пръска

и залива ме със жар,

изгаря ме, горя

и после пак от тебе чакам

от жарта да се спася.