На снежната поляна край гората
блестеше ослепителна ела,
не е ли вече тя за теб позната?
Не е ли украсената елха?

Година първа - беше тя шишарка,
година трийста - стройната гора,
след още двайсет - украсена с шарка,
след още месец - просто изгоря.
Това ли днес е Коледа за тебе?
Окичено дърво със пентаграм?
Нима родило се тогава просто бебе -
за да получиш днес безплатно нов диван?

Не бог се ражда с всяка нова пролет,
настъпваща във нашата душа.
А Коледа - била е просто полет,
да озари света със светлина.

Защо ли палим свещи, без да знаем?
Че трябва днес да ни събуди тя.
Че трябва от сърце да се покаем,
за да се случи нашата мечта.

Нима "мечта" е просто - нов подарък?
Прави го всеки ден тогава,
щом така...
Но вгледай се във гаснещия пламък,
виж смисъл в думите на песента.
Че коледната нощ ще е вълшебство,
но не и тиквата превръщащо в каляска!
Не повод за поредното потребство,
не просто бляскавата празнична окраска.

Дървото не живее сто години,
да съхне на площад във Ватикана!
Нито тъгата днес ще ни отмине -
щом мерим божията кръв със кана.

Почувствай Коледа, но истински почувствай -
живота под кората на дървото!
И в коледната песен не изпускай -
да видиш смисъла един във рождеството!

Роди се Бог, но не за да се храним
на пищната претрупана трапеза!
А за да ни лекува с свои рани,
да махне в нас душевната протеза!

Усещаш глад през постите църковни,
но не защото той е неприятен.
Не заради традиции вековни -
да видиш, че и сам е хлябът ароматен.

Почуствай Коледа и истински почувствай!
Че в този свят голям, материален,
в сърцето обич винаги допускай
ледът - дори студен, не е метален!