30 mar 2008, 9:31

Под дъжда... 

  Poesía » Filosófica
1028 0 4

Под дъжда е тихо и самотно...

Но защо?

Защо случи се така?

Питам се сама

и навява ме тъга.

Сълзите капят,

сливат се с дъжда.

Звук от виола

идва като светлина,

за да убие мрака, но уви -

вятърът я загасва.

И отново...

Настъпва смъртна тишина...

Защо получи се така,

не мога аз да разбера.

Защо боли от любовта,

така и никой не разбра.

И страда моята душа -

сега е тъжна и сама...

Ще плача под дъжда...

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??