Под едно небе (песен за Теодор)

Всеки използва думата "приятел", но много малко осъзнават значението й...        

Под едно небе оставаме,
факта за разстоянието забравяме
и да се усмихваме, продължаваме!
Приятел наричаме човека до себе си
 и го обичаме, и във вярност му се вричаме !
... но нито време, нито път - нищо няма да ни раздели ..

*

Докато хладка струя вода обливаше леко нагънатата ми кратуна,

тя измъдри: "Песен за Теодор, човек,принуден

заради нечий зор, за чуждата държава да замине.

Потопът от сълзи няма да отмине -

не искам той да си отиде."

Той казваше: "нека сме едно, нека сме една страна" -

да, той беше хипи по душа.

Обичам те, обичам те, Теодоре,

но не тъжи - едно слънце гледа ни отгоре.

Мечтите сбъднати няма да оставим,

красивите дни няма да забравим,

поглед към звездите ще отправим,

а после нещо велико ще направим...

*
Под едно небе оставаме,
факта за разстоянието забравяме
и да се усмихваме, продължаваме!
Приятел наричаме човека до себе си
 и го обичаме, и във вярност му се вричаме !
... но нито време, нито път - нищо няма да ни раздели ..

И без дъх останал, тичай! 
И с разбито сърце, обичай,
защото... с теб един живот делим .
И двама с теб в една посока вървим.
И не мисли, че ще помогне фасът с цвят зелен,

а винаги разчитай на мен, на мен...

Не много злобно рапираме,
доста бири изпиваме,
с обществото не се сливаме,
само с поглед се разбираме,
всички клишета разбиваме,
злите мисли убиваме,
в света доброто откриваме!

Странно е нашето поведение,
били сме "новото поколиние",
но не сме като "тях",
защото  животът ни е изпълненън със смях,
няма наркотици,хаус и дискотеки,
няма "нови модни дрехи".
Не казваме колко сме "яки"  с тази песен,
с нея показваме, че без теб животът ни... няма да е лесен!

Под едно небе оставаме,
факта за разстоянието забравяме
и да се усмихваме, продължаваме!
Приятел наричаме човека до себе си
 и го обичаме, и във вярност му се вричаме !
... но нито време, нито път - нищо няма да ни раздели ..

Погледни слънцето, луната, звездите .. не си наранен,

ти си благословен,
с приятел верен до себе си оставаш

и пътя си напред продължаваш...
...без вина поразяваш  всички недъгави, гадни спомени

и лъчи озаряват сълзите отронени...
няма нещо, което може усмивката да отмие
и у нас надеждата, вече заспала, да убие !

 
Но двата наши пътя ше се съберат

и вече никога няма да се разделят!
(но кога ?...  все някога)

Под едно небе оставаме,
факта за разстоянието забравяме
и да се усмихваме, продължаваме!
Приятел наричаме човека до себе си
 и го обичаме, и във вярност му се вричаме !
... но нито време, нито път - нищо няма да ни раздели ..

 и колко е до Испания? Няколко хиляди километра,

че колко му е? - 25 сантиметра! :D

***

Съжаляваме за фалшивото пеене!