14 jul 2017, 9:59

Под кожата ми 

  Poesía » De amor
421 0 1

Под кожата ми влезе и си там,
и с всяка клетка те усещам, живо. 
Отрова или лек си, аз не знам.
Макар че, …
Ах, как ме караш да умирам. 
И да възкръсвам. С нова сила
кипи кръвта ми в твоя огън. 
Страхът ми – пепел бледосива,
е в дреха от любовен въглен. 
Напиваш ме, но тъй – да изтрезнея, 
да видя кой си и да те запомня. 
Да разбера, че друго не копнея,
а заедно да сътворим история!

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

19.07.2014

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??