18 oct 2009, 13:42

Под наркоза... 

  Poesía
678 0 1

Погледът ти е безизразен,
отправен в далечината
Разбрах... достатъчно си ми ясен,
продължаваш с... марихуаната.

Под наркоза седиш мълчалив.
Защо се съсипваш тотално?
Бъди по-разсъдлив,
разбери, животът ти ще свърши фатално...

Сякаш зъл Демон те е обсебил,
вселил се в дълбините на мозъка ти -
вирус злокобен се е залепил,
просмуква до дъно костите ти.
  
Всичко, което правиш,
е равносилно на самоубийство.
В грешна посока вървиш.
Погледни се! Превръщаш се в нищожество.

Не мога да продължавам така вечно.
Да гледам как се самоубиваш.
Казвам ти най-чистосърдечно,
а ти презрително се усмихваш.

Душата нараненена е, кърви,
от очите безкраен порой вали.
Въздишат тежко моите гърди,
но ти и това не разбираш, нали???

© Лорита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??