под покривите на нощта
една студена юлска вечер
от капчука капеше вода,
а светът бе в мрак унесен
и няма хиляди звезди
изгубени са те зад облаците сиви
луната само лекичко блести
а ние се разхождаме, лениви
целувки, пушек, хвърлен фас
и празни думи, обещания
обичах някога те аз,
но преди пресечка май забравих ...