Под повърхността на привидното спокойствие
се крият чувства – който искат да взривят тишината
със своите истини... дремят като неизригнал вулкан
и рано или късно ще излязат на повърхността
за да разкажат за себе си... И ето времето
тъй неусетно минава – като пясъчен часовник
се отронват лъжи, доверие, приятелства...
Но когато го обърнем и променим мисленето си
той все така отронва златни песъчинки...
но вече те са обвити от сиянието на любов,
вяра и надежда в доброто и дни изпълнени с щастие!
И тогава времето ще бъде реално – ще се докоснем ...