Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
16 feb 2021, 11:39  

Под шапката на шут 

  Poesía » Filosófica
662 3 14

Безкрайна върволица дни,
животът му, като керван.
Дали светът се промени
и в егото си жалко взрян,
за него вече дом не бе?
Звезда остана – без небе.

 

Човекът – ни добър, ни лош,
продава всичко, за пари.
Живее си през куп, за грош,
по- сляп от червея дори.
Поглажда пълния търбух,
излязал от водата сух.

 

Виж – някакъв побъркан Ной,
събира твари, устремен.
Съдбата кой крои  му? Кой?
Та генетически сгрешен,
човекът – взрял се в своя пъп,
да бъде доживотна скръб,

 

в най-искрените  му слова,
да вижда плавей, тиня, кал.
Не, нямат право на това!
Кой в кожата  му е живял?
Дори мечтател и глупак,
той стигмата си носи – знак,

 

че Бог е вечна светлина
и цветето що в трън кълни.
Не вярвате ли? Ето на –
бос по житейските вълни,
сред тръни, хули и сърчи,
поет побъркан пак търчи.

 

И ураган му сторва път,
и фар го води, надалеч,
напразно чайките крещят,
душата му е щит и меч.
Над хълмове и над била,
лети и с восъчни крила.

 

Намръщен често, а и строг,
друг път – под шапката на шут.
Той няма план, не спазва срок
и все е неразбран, нечут.
Дори и да не е добре,
той в дума свят ще побере.

 

А дóйде ли му съден час,
за глупостта си ще плати.
Cклонил глава, но не пред вас,
ще пръсне своите мечти –
ще знае – вяра е посял.
Напук на всички е живял.

 

 


 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??