Среброликата, пълна луна,
тя в моята сянка е още...
а моята сянка - страхлива сърна,
чувства, ридае в тихите нощи...
В тихите нощи, нежна сърна,
под лунни лъчи те обича,
но под бели лъчи на пълна луна,
приближиш ли я ти, далеч ще изтича.
Във тая нощ със лък и стрели
ще подгониш ти тая сърна...
ала тя със лекота ще отлети -
сам ще си под среброликата луна... ...