Под тихото бръмчене на снега
Заспиват ветровете
На пейката самотно е прострял деня си
Мъничък човек в поезия
Гълъбите тичат да кълват
Гнева от думи
По паважа
И колко още други
Ще покажат
Че са се научили
На мъничко
Като зрънце живот
На полет
Хвърлен през прозореца
И шумен град
Зъбите си да оголва
03.02.2008
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados