10 abr 2006, 23:55

ПОД ВОАЛА НА... 

  Poesía
519 0 1

 На Л.

 

Под воала

на косите разпиляни

и гръд,

поставена в мъжки длани 

от надежда за щастлив живот,

стоиш

пред мене ти.

А сърцето

стене и боли.

Твоите къдрици

покриват чуждите тела.   

 

Има ли по-силна болка

от това?

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??