5 jul 2024, 18:36

Под звездния покров 

  Poesía » De amor, Otra
181 0 0

 

Да галя косите ти, устни от коприна,

жаден поглед ме изпива, топлина любима.

Ти си с най-ярката звезда в небето,

никога да спря, вечно в сърцето.

 

Звезда си ти сега и озаряваш пътя ми самотен,

в тъмнината ти си светлина, безкрайна и безбрежна.

Истинска любов, прекрасен спомен в душата,

един ден отново пак ще се разходим, двама в свободата.

 

Под небесния покров ще се срещнем пак,

две сърца, вечно свързани в ритъма на нощта.

Ще обгърнем с нежност, с мекота безкрайна,

в този миг безкраен, всичко е любов и светлина.

 

Вечността е наша, под звездния балдахин,

мечти и обещания, в звезден вятър тих.

Ще се разходим пак, ръка за ръка,

под звездите, влюбени и вечно свързани.

© Benifios Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??