Подарък
В дългата вечер, когато сама
напразно очаквам да дойде сънят,
а той лъкатуши по път заледен,
от коледни песни и смях упоен...
Когато със сребърна четка снега,
рисува ефирни дантели в нощта,
на пръсти щом тръгне краткият ден
и кротко задреме градът уморен...
Тогава изгрява вълшебна звезда,
желания сбъдва, твори чудеса,
надежда ни носи за бъдните дни
и подарък - крила за мечти, за мечти...
© Елена Todos los derechos reservados