Подарък
Половин век - достатъчно време,
да останеш невръстно дете;
страха за ръка да поемеш -
залитнеш ли - да те подпре.
И даже успяваш навярно
стрелките за миг да поспреш;
и грешно не вземаш за вярно;
и без да ядеш, пак растеш.
Наесен пък, вместо да виждаш
тъга в листопадната жар,
носа си нахално зазиждаш -
следлетен житейски комар.
И сигурно вече започва
векът посивял да личи,
но нямаш ли срок за просрочване,
усмихнат отваряй очи.
За здравето на тати
© Владислава Генова Todos los derechos reservados