Благодарна съм,
че те има,
благодарна съм,
че те познах,
че появи се,
когато в мен бе зима
и в свят затворен аз живях.
Както пролетния вятър
ледове топи,
тъй ти в живота ми навлезе
и ме промени.
От странния ми унес ме събуди,
показа ми, че мога да летя.
Ти самотата далеч прокуди
и радостно сърцето ми запя.
Щастлива съм,
че те има!
Щастлив бъди и ти!
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
П.С.:Мерси за коментара, който си направила за творбата ми, понеже ти си първия човек, а аз съм суеверен, нямаше как да не ти благодаря!