Подзаглавие: Бели Есенни Нощи
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите.
В тъмните храсти въздишат сенките..
Сухи падат листата. Умират красиво.
Тихичко с лятото те се прощават...
В жертвен танц пламват светулките...
Блестят за последно. После изгарят.
Скръбни клони люлеят дърветата.
Птици среднощни с писък прелитат. ...